Dàniel Cromwell.

by **Dàniel Cromwell.** Нед Окт 13, 2013 11:53 am

Kellan Lutz. Dàniel Cromwell. 26/852. Vampire.

Може да променя външния си вид, приемайки чужд облик за свой.

Дните ставаха все по-студени. Снежната покривка заличаваше всичко и го превръщаше в малко кътче на Рая, където всичко бе перфектно. Голите клони на дърветата сега бяха побелели, а коледните дръвчета намираха нова красива украса, всяко уникално само по себе си. Дàниел вървеше бавно по тъмната улица, нямаше никого около него, единствената светлина идваше от уличната лампа, която прекъсваше за секунда или две и отново заработваше нормално. Той носеше черно палто, а ръцете му бяха прибрани в джобовете. Крачеше бавно, наслаждаваше се на прекрасната гледка, но самотното му сърце не спираше да му повтаря, че е изгубил нещо по пътя си. И дори да погледнеше назад, там все още нямаше нищо. Само мрак и слаба свелина, подхранваща огасващите му надежди. Студеният въздух проникваше дори през дебелите дрехи на тъмнокосото момче, караше кожата му да настръхва. Малките снежинки падаха върху него, сякаш приканвайки го да стане част от уникалната гледка. Кромуел обаче нямаше подобно намерение. Съвсем скоро се бе върнал в малкото градче, което му надяваше толкова много спомени. Някои добри, други малко по-лоши. Изпитваше носталгия, имаше нещо необяснимо, което винаги го връщаше тук. И незнайно защо той смяташе, че тук ще намери отговорите, които търсеше.
Дàниел бе поканен на новогодишно празненство, за което нямаше почти никакво желание, но въпреки това реши, че ще присъства. Искаше да се разсее, да се превърне поне за една вечер в обикновено човешко същество, а единствените грижи, които ще има е да не пие твърде много алкохол. Скоро достигна до адреса, където щеше да се състои партито. Сведе глава, за да предпази очите си от атакуващите го снежинки и почука на вратата. Няколко секунди по-късно съзря познатото лице на Каролайн и широката усмивка на лицето му веднага се появи. Размени си няколко бързи приказки с блондинката, а после съблече палтото си и го закачи на закачалката до вратата. Сините му ириси запрепускаха из помещението, търсейки нечие познато лице и оглеждайки всеки детайл и нещото, което му направи най-силно впечатление бе, че имаше ужасно много алкохол. Какво пък, може би щеше да се напие и да се позабавлява истински както не бе правил в близките два месеца.
Кромуел продължи навътре в стаята, а щом достигна масата с алкохол протегна ръка и взе една от чашите. Отпи малка глътка и стисна инстинктивно очи поради парещото въздействие на силното питие. Ненадейно пред очите му попадна безкрайно познато лице, онова, което нямаше да забрави никога. Погледът му се спусна по дългите шоколадови къдрици, които падаха като водопади по раменете й и затърси шоколадовите й очи, които сякаш го омагьосваха. Той закрачи бавно към нея, а щом я достигна, застана на крачка разстояние.
- Елена.
Каза с равен тон, а на лицето му веднага се появи широка, щастлива усмивка, която караше сините му ириси да блестят с особена искра. Прехапа леко долната си устна докато момичето се извръщаше и впи сините си ириси в нейните. Не можа да обели нито дума повече, предал се в плен на безумната й красота, а ръцете му веднага се увиха около крехкото й тяло, усещайки нейните по себе си. Повдигна я леко във въздуха, а дългите му пръсти се вплетоха в копринените кичури коса, усещайки мекотата й и вдишвайки силно от неповторимия аромат на нежната й кожа. Едва щом я пусна, Дàниел прокара ръка през лицето й, галейки бузата й толкова внимателно, сякаш бе стъкло, което лесно може да бъде превърнато в развалина.
- На всички ли спретваш толкова топло посрещане, красавице?
Побърза да се заяде той и се засмя, без да откъсва очи от нейните.

by **△.Hayley** Нед Окт 13, 2013 12:04 pm

Welcome!

Dàniel Cromwell.

Dàniel Cromwell.

Re: Dàniel Cromwell.