Индекс
△ Добре дошли!
в Ню Орлиънс!
Градът, в който властват законите, но не онези - писаните, а наложените от Марсел. Ще успееш ли да го примамиш на своя страна или ще заложиш на Древното семейство, дошло да вземе своето?
△ You are log in
like
Вход
△ Wath new?
Latest topics
△ Top poster
Top posters
| .alexander cromwell (137) |
| |||
| Rosalie △. (103) |
| |||
| Victoria Keller (85) |
| |||
| Henry Cromwell (69) |
| |||
| △.Hayley (66) |
| |||
| Amy Pond. (65) |
| |||
| Katerina Petrova. (59) |
| |||
| Davina Claire. (51) |
| |||
| Rebekah Mikaelson (18) |
| |||
| Vivian Flemming.∞ (17) |
|
△ Who is here?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 22 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 22 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 70, на Нед Окт 13, 2024 3:06 am
Aria ... is not that great melody
2 posters
Страница 1 от 1
Aria ... is not that great melody
by АРИЯ ♫ Нед Окт 13, 2013 5:59 am
Aria.
*Shay Mitchell
Години:
19 човешки/118 общо
Раса:
Вещица
Дарба:
Контролира мислите и чувствата на хората, лекува рани, контролира метеорологичните промени във времето, омайва с песни.
Външен вид и характер:
"The aim to be perfect can kill you. That's why I'm still alive - I was born perfect. But you will never reach me and that's the difference between us - you can't stop trying to be better and I ... I can't get any better than what I am now. "
Ария ... какво ли да кажа за нея? Трудно ще е да я опиша в няколко изречения. Тя е чисто и просто една екзотична изкусителка. Няма друга като нея. Тъмните и като маслини очи те омагьосват, дълбоко в тях може да се различи болката сред цялата омраза, която се е насъбрала в нея. Погледнеш ли я, можеш да разбереш, че си паднал в капана ... и понякога - трудно може да излезнеш. Красивите й устни често са извити в ехидна усмивка или се присмиват на поредните наивници, които е измамила. Има чиста и гладка кожа. Дългите й, черни коси най-често са спуснати и й предават тази уникална женственост и сексапил. Да си признаем - има ангелска външност, ангелско и звучно име ... АРИЯ. Но ... Ария не е толкова прекрасна мелодия. Може да те изгори с поглед, може би не в буквалния смисъл, но пак може да направи живота ти Ад ... Дори и да я познаваш - знай, че пак си в Ада. Преживяното от нея трудно може да се опише с думи, трябва да го изживееш. Защо ли? Защото тя така иска. Няма да се спре пред нищо преди да види, че другите страдат, също както тя е страдала преди. Невинните често преживяват най-ужасните неща, точно както и тя, затова сега иска други невинни да изживеят същото. Мами мъжете, за нея любовта не съществува. Не помни от колко време не е чувствала. Тя е измама, тя е омраза, тя е страст, тя е Ад.
Може да те прилъже по най-ужасния начин и ти, колкото и да не искаш, ще й повярваш. Защо ли? Защото тя е Ария.
История:
"I'm grateful to him. He made me who I am."
1 януари, 1896 година, Германия:
От грамофона се чуваше една от ариите на Бетовен. Жизел беше готова да роди малката си рожба. След двучасово трудно раждане, най-накрая на бял се появи. Малкото ангелче, което тя очакваше толкова много. След като беше избягала от родната си страна, Жизел се бе преустановила в малко провинциално градче в Германия. Беше намерила една възрастна дама, при която да отседне. По време на цялата бременност, жената й беше помагала, а Жизел слушаше класическа музика, която я успокояваше. Беше избягала от съпруга си, за когото бе омъжена по принуда на родителите си. Той бе разбрал за тайната й връзка с американският войник, който беше във Франция на мисия. Жизел едва се бе оттървала от съпруга си и хората му. Той бе влиятелен мъж и в продължение на половин година Жизел се притесняваше да не я открие, но сега ... сега в ръцете си тя държеше плодът на любовта й с Джонатан. Чудеше се дали той я търсеше. В деня, в който той замина обратно за Америка тя му каза за това, че е бременна, а той й обеща да се върне и да я отведе, но нямаше време ... съпругът й разбра. Тя нямаше как да го изчака.
Часът бе 1:30 през нощта. Жизел бе родила току-що едно красиво момиченце, момиченце с ангелско лице, което напомняше толкова много на баща си, а същеврменно на майка си. Слушайки прекрасните звуци, създадени от Бетовен, Жизел се усети. Ария. Малкото ангелче щеше да се казва Ария. Ах ... колко проблеми щеше да създаде това красиво същество...
1 януари, 1900 година, Германия
Малката и красива Ария тичаше в двора на уютната къщурка на госпожа Шьопс. Майка й стоеше отсрани и се радваше на малкото си пораснало момиченце. Малката Ария празнуваше четвъртия си рожден ден. Да, съвсем самичка, но пък имаше майка си, която я обичаше толкова много, също така госпожа Шьопс, която им помагаше във всичко. Никой не ги беше безспокоил досега, всичко беше перфектно... До този същия ден.
Жизел постави Ария в легълцето й. Вече беше време да заспива. Малката тъкмо се бе унесла, когато се чу силен трясък, последван от женски вик, викът на Жизел. Ария се събуди плачейки, чуваше и виковете на госпожа Шьопс, не разбираше какво се случва. Чуха се два изстрела, в стаята на малката Ария бе влезнал мъж - жесток, с изражение на Дявол, който не осъзнаваше, че Дяволът щеше да живее в неговата къща. Това бе Франсоа - помните ли? Онзи влиятелният и богатият, който преследавше Жизел? Е, той вече не я преследваше, той я бе намерил и убил съвсем безмилостно. Той взе детето и излезна от къщата. Не знаеше в какво се бе забъркал.
25 април, 1915 година, Париж
-Ария! Къде си, калпазанке?
Виковете на жестокия мъж се чуваха из цялата къща.
-Връщам се след малко, татко! Отивам да купя от онези плодове, които толкова обичаш.
Ария се погледна в огледалото, нагласи прекрасната си рокля и отвори вратата, но преди да успее да излезне, тя се затръшна от една тежка и голяма мъжка ръка.
-Внимавай какво правиш, чу ли ме? Знаеш, че мога да накарам когото искам да изчезне с едно щракване на пръстите си.
-Татко, защо говориш така? - попита уплашено момичето - Казах ти - отивам да купя от любимите ти плодове, ще направя от онзи хубавия сладкиш.
Тя отвори вратата и този път сполучливо излезна. Плачейки тръгна по пътечката. Допреди 1 година Франсоа я биеше всеки божи ден, а тя се чувстваше като парцал, беше я изнасилвал многократно, но тя не знаеше, че той всъщност е един развратник, който преди 15 години бе убил майка й. Насилванията му бяха спряли преди 1 година, побоищата също, но той продължаваше да се държи с нея като с прислуга, като с боклук. Тя го мислеше за баща, той я бе отгледал, не знаеше какво е родителската любов, не я бе изпитала, но за разлика от това знаеше какво е любовта. Имаше кой да й помогне да я изпита. Ария зави по пътеката, където вече нищо не се виждаше от къщата на Франсоа.
Погледна напред и на двайсетина метра пред нея стоеше усмихнат един младеж с каскет на главата. Тя се затича и през сълзи успя да се усмихне. Момчето я погледа загрижено.
-Ария, любов моя, какво има? Пак ли ти направи нещо този негодник?
-Не ... нищо не ми е направил. Просто ... исках да те видя толкова много!
Двамата седнаха на тревата, а той я целуна нежно. Той легна в скута й и се усмихна леко.
-Знаеш, че съм до теб, нали? Обичам те!
-О, Луи! - Ария се усмихна и се наведе към него и го целуна - И аз те обичам.
Двамата се сгушиха ... Ария придоби притеснено изражени
-Какво ти е? Нещо случило ли се е?
-Виж, Луи ... аз ... трябва да ти кажа нещо! Но ... моля те, не ме оставяй. Бъди с мен!
-Ария, какво е станало? - красивите сини очи на младежа придобиха притеснено изражение
-Аз ... аз съм бременна. Ще си имаме дете.
Сините очи на Луи се разшириха. Той не можеше да повярва на това, което чува. Щастлива усмивка се появи на лицето му. Той повдигна Ария и я завъртя във въздуха.
-О, Ария! Красива, моя Ария! Осъзнаваш ли какви стархотни родители ще бъдем! - радостния смях на Луи ощастливи и Ария
Тъмните й очи светнаха като свещички. Усмивката й беше по-голяма от обикновено, сега се усмихваше искрено, сега знаеше, че може да избяга и да бъде щастлива с любимия си. Двамата седяха с часове, обсъждайки бъдещето и как ще избягат заедно. Изведнъж Ария скочи. Не е усетила как времето бе излетяло. Франсоа щеше да я убие ... Прегърна Луи за сбогом и вече чакаше с нетърпение утрешния ден. Затича се към къщата, но на завоя я пресрещна Франсоа. Тя се отдръпна няколко крачки назад, а Франсоа я следваше като безмилостния му поглед не се отделяше от нея. Той я настигна и я хвана за врата.
-Значи си бременна, а малка уличнице? - гласът му, пълен с омраза я смрази.
Франсоа я бе върнал във Франция преди 15 години само за да вгорчи живота й. Получаваше му се.
-Господине, аз наистина я обичам, моля ви се не я наранявайте! - умоляваше Луи с надежда в очите
-Аааа ... обич значи? - иронично подхвърли Франсоа - Така ли било, Ария?
Със насълзени очи Ария поклати глава в знак на съгласие.
-О, съжалявам тогава. - каза насмешливо Франсоа, още държеейки гърлото на Ария като стягаше хватката
-Моля ви се, господине! - непрестанно умоляваше Луи
-Спокойно, спокойно! Няма да я убия.
Франсоа остави Ария. В този момент очите и се разшириха от ужас. Тя знаеше какво щеше да стане.
-Франсоа, недей!
Но беше късно. Франсоа вече беше забол ножа си в гърдите на Луи. За последен път Луи погледна Ария. Очите му бяха пълни със сълзи, но можеше да се види любовта. Ария изкрещя от ужас. Болката ... беше неописуема.
-Неееее! - заплака Ария
Мъжът стоеше доволен, с ехидна усмивка над нея и се смееше злобно.
-Сега е твой ред, уличнице!
Той се приблиши и я удари в лицето с юмрук. Тя се сгромоляса на земята, а той продължи да я рита и удря. Това продължи няколко минути, след това Франсоа тръгна към къщата, оставяйки Ария да лежи неподвижна на земята, в безсъзнание.
След около 1 час, Ария се събуди, но не можеше да помръдне ... над себе си видя непознат мъж.
-Помогнете ми, моля ви се! - повтаряше Ария през сълзи
-О, ще ти помогна. Затова съм тук!
-Помогнете на детето ми!
-За него вече е късно ... но за теб не е.
Ария плачеше неудържимо. Не разбираше какво й казва мъжът.
-За какво говорите? - попита тя
-Имаш право на избор. Можеш да умреш и животът ти да приключи, но не гарантирам, че ще видиш любимия си в Отвъдното ... а можеш и да живееш, но ... един по-различен живот.
-Какво? Кой сте Вие?
-О, аз ли? Няма значение кой съм. Има значение къде мога да те заведа и в какво мога да те превърна.
Мъжът приклекна до Ария и хвана нежно брадичката й. Тя можеше да види тъмните му очи. По-тъмни и от нейните. Очите й се розшириха от ужас. Кой беше той?
-Не разбирам ... - тихо каза Ария
Мъжът се засмя леко
-Мога да те направя силна, мога да ти помогна да преодолееш всичко това. - черните му очи светнаха - Съгласна ли си да те направя същество, толкова чисто на вид, но толкова ... могъщо и силно отвътре?
-Да ... аз, искам да му отмъстя за всичко. Той направи живота ми Ад.
-О, не ... ти може да направиш неговия Ад. Ти можеш да бъдеш Ад. Мога да те направя такава.
-Направи ме силна! - Ария бе изпълнена с желание за мъст. Искаше да отмъсти на човека, отнел й любовта и плодът от тази любов.
-Ще имаш сили, които ще преоткриеш по-късно, а засега ... трябва сама да се научиш, ще мине време, но ще се научиш.
Мъжът докосна рамото на Ария и тя почувства остра болка в стомаха.
-Какво беше това?
-О, страничен ефект, съжалявам! - засмя се мъжът
-Какво си ти?
Мъжът я погледна. Проницателният му поглед й напомняше на този на Франсоа.
-Аз съм демон.
Ария погледна очудено. Не можеше да повярва на това, което чува. Сънуваше ли?
-Аз ... аз също ли ще бъда демон?
Мъжът се засмя.
-О, не мила. Ти ще бъдеш нещо много по-чисто на вид, но същевременно много властно. Ти ще бъдеш вещица.
Ехидна усмивка се появи на лицето му, а след това придоби сериозен вид.
-Но има правило. Не можеш да връщаш мъртви! Целта е да убиваш, да всяваш смут!
Ария погледна недоумяващо.
-Как се предполага да...?
Демонът я прекъсна
-Има време, ще разбереш.
Мина време ... Ария преоткри силите си. Преди това не бе разкрила на Франсоа какво беше станало в гората до къщата му. Но когато разбра какво може да прави ... о, тогава настъпи Адът за него. В продължение на няколко години тя го измъчваше, докато накрая той издъхна. Бе разбрала, че може да контролира мислите и чувствата на хората, също така да как да връща времето назад или да гледа в бъдещето ... можеше да лекува. Но нямаше да използва тази своя сило .. поне не върху други, само върху себе си, ако имаше нужда.
Почти 100 години по-късно, Ария е вече в Америка. Търси приключение, а защо не и нещо повече? Преди години пак беше тук... успя да намери истинския си баща след като намери негови писма. Беше успяла да го види, но така и не се запозна с него. Не искаше. Защо й беше? Той не я познаваше, въпреки, че бе търсил нея и майка й, те не бяха никакви. Тя нямаше никого, освен себе си.
*Shay Mitchell
Години:
19 човешки/118 общо
Раса:
Вещица
Дарба:
Контролира мислите и чувствата на хората, лекува рани, контролира метеорологичните промени във времето, омайва с песни.
Външен вид и характер:
"The aim to be perfect can kill you. That's why I'm still alive - I was born perfect. But you will never reach me and that's the difference between us - you can't stop trying to be better and I ... I can't get any better than what I am now. "
Ария ... какво ли да кажа за нея? Трудно ще е да я опиша в няколко изречения. Тя е чисто и просто една екзотична изкусителка. Няма друга като нея. Тъмните и като маслини очи те омагьосват, дълбоко в тях може да се различи болката сред цялата омраза, която се е насъбрала в нея. Погледнеш ли я, можеш да разбереш, че си паднал в капана ... и понякога - трудно може да излезнеш. Красивите й устни често са извити в ехидна усмивка или се присмиват на поредните наивници, които е измамила. Има чиста и гладка кожа. Дългите й, черни коси най-често са спуснати и й предават тази уникална женственост и сексапил. Да си признаем - има ангелска външност, ангелско и звучно име ... АРИЯ. Но ... Ария не е толкова прекрасна мелодия. Може да те изгори с поглед, може би не в буквалния смисъл, но пак може да направи живота ти Ад ... Дори и да я познаваш - знай, че пак си в Ада. Преживяното от нея трудно може да се опише с думи, трябва да го изживееш. Защо ли? Защото тя така иска. Няма да се спре пред нищо преди да види, че другите страдат, също както тя е страдала преди. Невинните често преживяват най-ужасните неща, точно както и тя, затова сега иска други невинни да изживеят същото. Мами мъжете, за нея любовта не съществува. Не помни от колко време не е чувствала. Тя е измама, тя е омраза, тя е страст, тя е Ад.
Може да те прилъже по най-ужасния начин и ти, колкото и да не искаш, ще й повярваш. Защо ли? Защото тя е Ария.
История:
"I'm grateful to him. He made me who I am."
1 януари, 1896 година, Германия:
От грамофона се чуваше една от ариите на Бетовен. Жизел беше готова да роди малката си рожба. След двучасово трудно раждане, най-накрая на бял се появи. Малкото ангелче, което тя очакваше толкова много. След като беше избягала от родната си страна, Жизел се бе преустановила в малко провинциално градче в Германия. Беше намерила една възрастна дама, при която да отседне. По време на цялата бременност, жената й беше помагала, а Жизел слушаше класическа музика, която я успокояваше. Беше избягала от съпруга си, за когото бе омъжена по принуда на родителите си. Той бе разбрал за тайната й връзка с американският войник, който беше във Франция на мисия. Жизел едва се бе оттървала от съпруга си и хората му. Той бе влиятелен мъж и в продължение на половин година Жизел се притесняваше да не я открие, но сега ... сега в ръцете си тя държеше плодът на любовта й с Джонатан. Чудеше се дали той я търсеше. В деня, в който той замина обратно за Америка тя му каза за това, че е бременна, а той й обеща да се върне и да я отведе, но нямаше време ... съпругът й разбра. Тя нямаше как да го изчака.
Часът бе 1:30 през нощта. Жизел бе родила току-що едно красиво момиченце, момиченце с ангелско лице, което напомняше толкова много на баща си, а същеврменно на майка си. Слушайки прекрасните звуци, създадени от Бетовен, Жизел се усети. Ария. Малкото ангелче щеше да се казва Ария. Ах ... колко проблеми щеше да създаде това красиво същество...
1 януари, 1900 година, Германия
Малката и красива Ария тичаше в двора на уютната къщурка на госпожа Шьопс. Майка й стоеше отсрани и се радваше на малкото си пораснало момиченце. Малката Ария празнуваше четвъртия си рожден ден. Да, съвсем самичка, но пък имаше майка си, която я обичаше толкова много, също така госпожа Шьопс, която им помагаше във всичко. Никой не ги беше безспокоил досега, всичко беше перфектно... До този същия ден.
Жизел постави Ария в легълцето й. Вече беше време да заспива. Малката тъкмо се бе унесла, когато се чу силен трясък, последван от женски вик, викът на Жизел. Ария се събуди плачейки, чуваше и виковете на госпожа Шьопс, не разбираше какво се случва. Чуха се два изстрела, в стаята на малката Ария бе влезнал мъж - жесток, с изражение на Дявол, който не осъзнаваше, че Дяволът щеше да живее в неговата къща. Това бе Франсоа - помните ли? Онзи влиятелният и богатият, който преследавше Жизел? Е, той вече не я преследваше, той я бе намерил и убил съвсем безмилостно. Той взе детето и излезна от къщата. Не знаеше в какво се бе забъркал.
25 април, 1915 година, Париж
-Ария! Къде си, калпазанке?
Виковете на жестокия мъж се чуваха из цялата къща.
-Връщам се след малко, татко! Отивам да купя от онези плодове, които толкова обичаш.
Ария се погледна в огледалото, нагласи прекрасната си рокля и отвори вратата, но преди да успее да излезне, тя се затръшна от една тежка и голяма мъжка ръка.
-Внимавай какво правиш, чу ли ме? Знаеш, че мога да накарам когото искам да изчезне с едно щракване на пръстите си.
-Татко, защо говориш така? - попита уплашено момичето - Казах ти - отивам да купя от любимите ти плодове, ще направя от онзи хубавия сладкиш.
Тя отвори вратата и този път сполучливо излезна. Плачейки тръгна по пътечката. Допреди 1 година Франсоа я биеше всеки божи ден, а тя се чувстваше като парцал, беше я изнасилвал многократно, но тя не знаеше, че той всъщност е един развратник, който преди 15 години бе убил майка й. Насилванията му бяха спряли преди 1 година, побоищата също, но той продължаваше да се държи с нея като с прислуга, като с боклук. Тя го мислеше за баща, той я бе отгледал, не знаеше какво е родителската любов, не я бе изпитала, но за разлика от това знаеше какво е любовта. Имаше кой да й помогне да я изпита. Ария зави по пътеката, където вече нищо не се виждаше от къщата на Франсоа.
Погледна напред и на двайсетина метра пред нея стоеше усмихнат един младеж с каскет на главата. Тя се затича и през сълзи успя да се усмихне. Момчето я погледа загрижено.
-Ария, любов моя, какво има? Пак ли ти направи нещо този негодник?
-Не ... нищо не ми е направил. Просто ... исках да те видя толкова много!
Двамата седнаха на тревата, а той я целуна нежно. Той легна в скута й и се усмихна леко.
-Знаеш, че съм до теб, нали? Обичам те!
-О, Луи! - Ария се усмихна и се наведе към него и го целуна - И аз те обичам.
Двамата се сгушиха ... Ария придоби притеснено изражени
-Какво ти е? Нещо случило ли се е?
-Виж, Луи ... аз ... трябва да ти кажа нещо! Но ... моля те, не ме оставяй. Бъди с мен!
-Ария, какво е станало? - красивите сини очи на младежа придобиха притеснено изражение
-Аз ... аз съм бременна. Ще си имаме дете.
Сините очи на Луи се разшириха. Той не можеше да повярва на това, което чува. Щастлива усмивка се появи на лицето му. Той повдигна Ария и я завъртя във въздуха.
-О, Ария! Красива, моя Ария! Осъзнаваш ли какви стархотни родители ще бъдем! - радостния смях на Луи ощастливи и Ария
Тъмните й очи светнаха като свещички. Усмивката й беше по-голяма от обикновено, сега се усмихваше искрено, сега знаеше, че може да избяга и да бъде щастлива с любимия си. Двамата седяха с часове, обсъждайки бъдещето и как ще избягат заедно. Изведнъж Ария скочи. Не е усетила как времето бе излетяло. Франсоа щеше да я убие ... Прегърна Луи за сбогом и вече чакаше с нетърпение утрешния ден. Затича се към къщата, но на завоя я пресрещна Франсоа. Тя се отдръпна няколко крачки назад, а Франсоа я следваше като безмилостния му поглед не се отделяше от нея. Той я настигна и я хвана за врата.
-Значи си бременна, а малка уличнице? - гласът му, пълен с омраза я смрази.
Франсоа я бе върнал във Франция преди 15 години само за да вгорчи живота й. Получаваше му се.
-Господине, аз наистина я обичам, моля ви се не я наранявайте! - умоляваше Луи с надежда в очите
-Аааа ... обич значи? - иронично подхвърли Франсоа - Така ли било, Ария?
Със насълзени очи Ария поклати глава в знак на съгласие.
-О, съжалявам тогава. - каза насмешливо Франсоа, още държеейки гърлото на Ария като стягаше хватката
-Моля ви се, господине! - непрестанно умоляваше Луи
-Спокойно, спокойно! Няма да я убия.
Франсоа остави Ария. В този момент очите и се разшириха от ужас. Тя знаеше какво щеше да стане.
-Франсоа, недей!
Но беше късно. Франсоа вече беше забол ножа си в гърдите на Луи. За последен път Луи погледна Ария. Очите му бяха пълни със сълзи, но можеше да се види любовта. Ария изкрещя от ужас. Болката ... беше неописуема.
-Неееее! - заплака Ария
Мъжът стоеше доволен, с ехидна усмивка над нея и се смееше злобно.
-Сега е твой ред, уличнице!
Той се приблиши и я удари в лицето с юмрук. Тя се сгромоляса на земята, а той продължи да я рита и удря. Това продължи няколко минути, след това Франсоа тръгна към къщата, оставяйки Ария да лежи неподвижна на земята, в безсъзнание.
След около 1 час, Ария се събуди, но не можеше да помръдне ... над себе си видя непознат мъж.
-Помогнете ми, моля ви се! - повтаряше Ария през сълзи
-О, ще ти помогна. Затова съм тук!
-Помогнете на детето ми!
-За него вече е късно ... но за теб не е.
Ария плачеше неудържимо. Не разбираше какво й казва мъжът.
-За какво говорите? - попита тя
-Имаш право на избор. Можеш да умреш и животът ти да приключи, но не гарантирам, че ще видиш любимия си в Отвъдното ... а можеш и да живееш, но ... един по-различен живот.
-Какво? Кой сте Вие?
-О, аз ли? Няма значение кой съм. Има значение къде мога да те заведа и в какво мога да те превърна.
Мъжът приклекна до Ария и хвана нежно брадичката й. Тя можеше да види тъмните му очи. По-тъмни и от нейните. Очите й се розшириха от ужас. Кой беше той?
-Не разбирам ... - тихо каза Ария
Мъжът се засмя леко
-Мога да те направя силна, мога да ти помогна да преодолееш всичко това. - черните му очи светнаха - Съгласна ли си да те направя същество, толкова чисто на вид, но толкова ... могъщо и силно отвътре?
-Да ... аз, искам да му отмъстя за всичко. Той направи живота ми Ад.
-О, не ... ти може да направиш неговия Ад. Ти можеш да бъдеш Ад. Мога да те направя такава.
-Направи ме силна! - Ария бе изпълнена с желание за мъст. Искаше да отмъсти на човека, отнел й любовта и плодът от тази любов.
-Ще имаш сили, които ще преоткриеш по-късно, а засега ... трябва сама да се научиш, ще мине време, но ще се научиш.
Мъжът докосна рамото на Ария и тя почувства остра болка в стомаха.
-Какво беше това?
-О, страничен ефект, съжалявам! - засмя се мъжът
-Какво си ти?
Мъжът я погледна. Проницателният му поглед й напомняше на този на Франсоа.
-Аз съм демон.
Ария погледна очудено. Не можеше да повярва на това, което чува. Сънуваше ли?
-Аз ... аз също ли ще бъда демон?
Мъжът се засмя.
-О, не мила. Ти ще бъдеш нещо много по-чисто на вид, но същевременно много властно. Ти ще бъдеш вещица.
Ехидна усмивка се появи на лицето му, а след това придоби сериозен вид.
-Но има правило. Не можеш да връщаш мъртви! Целта е да убиваш, да всяваш смут!
Ария погледна недоумяващо.
-Как се предполага да...?
Демонът я прекъсна
-Има време, ще разбереш.
Мина време ... Ария преоткри силите си. Преди това не бе разкрила на Франсоа какво беше станало в гората до къщата му. Но когато разбра какво може да прави ... о, тогава настъпи Адът за него. В продължение на няколко години тя го измъчваше, докато накрая той издъхна. Бе разбрала, че може да контролира мислите и чувствата на хората, също така да как да връща времето назад или да гледа в бъдещето ... можеше да лекува. Но нямаше да използва тази своя сило .. поне не върху други, само върху себе си, ако имаше нужда.
Почти 100 години по-късно, Ария е вече в Америка. Търси приключение, а защо не и нещо повече? Преди години пак беше тук... успя да намери истинския си баща след като намери негови писма. Беше успяла да го види, но така и не се запозна с него. Не искаше. Защо й беше? Той не я познаваше, въпреки, че бе търсил нея и майка й, те не бяха никакви. Тя нямаше никого, освен себе си.
АРИЯ ♫- Брой мнения : 1
Join date : 13.10.2013
Re: Aria ... is not that great melody
by △.Hayley Нед Окт 13, 2013 7:44 am
Вещиците имат силите си по рождение и живеят колкото един нормален човешки живот. Оправи си това и годините и си одобрена. 
△.Hayley- Werewolf.
- Брой мнения : 66
Join date : 06.10.2013
Age : 28
Местожителство : New Orleans
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
» Търся си другарче за gif рп.
» Въпроси
» Търся си семейство.
» Търся си всичко останало.
» i'm not your prince on white horse, so stop expecting me to be perfect;
» a hopeless romantic with a dirty mind;
» The Beautiful Death
» hopeless wanderer...